11.04.2013 г., 18:22

Гурбетчия

1.6K 0 2

Знаеш ли какво е гурбет,

за да го опишеш, не е нужно да си поет.

Трябва да си го изпитал,

по света поне веднъж да си скитал.

 

Всяка сутрин тръгваш нарамил тъгата,

крачиш самотно, преглъщайки сълзата.

Вървиш с надежда едничка,

да припечелиш и днес някоя паричка.

 

С кучешки начин на живот,

бориш се и работиш като роб.

Преглъщаш много болка и обиди,

че плачеш не искаш някой да те види.

 

Семейство имаш надалече,

това е, за което си тук най вече.

Да работиш и да печелиш,

изход от трудностите да намериш.

 

Знаеш ли вече какво е гурбет,

за да го опишеш, не е нужно да си поет.

Трябва да си го изпитал,

несгодите по света да си опитал.

 

Станислав ВАСЕВ

Линкълн – Англия, 17 април 2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Васев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Лилия. Благодаря за разбирането и за сърдечните пожелания. Истина е че откровението ми е пропито с много болка и чувственост. За моя радост към момента съм със семейството си и се моля да не се налага да се разделяме отново. Едно от най-лошите неща за едно невръстно дете е да расте без родител или обратно, родител без рожбата си. Мъката и болката за чувствителен човек, като мен са неизмерими и несравними. Още веднъж благодаря за милите думи.
  • Привет, Станислав! Много болка и истина има в твоето откровение.Болката на гурбетчията може да бъде разбрана най-вече от онези, които са били на гурбет. Така е с всяка болка...
    Преди години майките тръгнаха по чуждите земи...Тогава написах стихотворението "Гурбетчийки", което много прилича на твоето. Мина толкова време, а нищо не се променя. Децата порастват без бащина ласка, синовете губят родителите си без да могат да се простят с тях...
    Дано имаш късмет, за да успееш да спечелиш и да се справиш с трудностите. Сърдечно ти го пожелавам, Станислав!
    Добре дошъл!Повече слънчеви мигове и още стихове, които да споделяш с нас! Попътен вятър!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...