ГЪБЕНАТА СУПА 

В един отколешен романс 
заглъхна нямо коловозът
след плах, зелен последен шанс 
да отпътуваме от прозата. 

Семафорът се изчерви 
веднага бляскащо – виновно. 
А аз с последните пари 
ти купих гъбите ("отровни"...). 

Посях незнайни семена, 
опявах новата реколта. 
И като влюбена жена 
зачаках... Без да зная колко. 

А ти напъпи и презря 
от преждевременна умора. 
Часовникът на шест се спря. 
И казусът е още спорен. 

Ще сготвя. Няма да боли. 
Изяж я...Просто топла супа. 
Вместо фиде – с безброй игли,
дошли страха ти да откупят... 

Р. Чакърова 

Лондон 06/11/2016'  13:33