6 нояб. 2016 г., 18:14

Гъбената супа

496 0 0

ГЪБЕНАТА СУПА 

 

В един отколешен романс 
заглъхна нямо коловозът
след плах, зелен последен шанс 
да отпътуваме от прозата. 


Семафорът се изчерви 
веднага бляскащо – виновно. 
А аз с последните пари 
ти купих гъбите ("отровни"...). 


Посях незнайни семена, 
опявах новата реколта. 
И като влюбена жена 
зачаках... Без да зная колко. 


А ти напъпи и презря 
от преждевременна умора. 
Часовникът на шест се спря. 
И казусът е още спорен. 


Ще сготвя. Няма да боли. 
Изяж я...Просто топла супа. 
Вместо фиде – с безброй игли,
дошли страха ти да откупят... 

 

Р. Чакърова 

Лондон 06/11/2016'  13:33

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...