6 abr 2011, 0:17

Гъбите в България

  Poesía
1.9K 0 34

Из цикъла „ФУНГАментализъм”


Гъбите в България

 

Култивирам страхове,

вече двадесет години!

Диви с пъстри цветове,

а вкусът им - на пелин е.

 

Куп червени мухоморки

обявихме за виновни,

че от руската махорка,

станали били отровни!

 

Виолетките, до синьо

соковете ни изпиха…

Разграден хемоглобина

теменужно подмениха!

 

После от печурки царски

грейна цялата страна.

Наторена с тор оборски…

както царя обеща!

 

Фунги от омлета троен,

яли - пихме по кафе.

Рахатлъка бе отброен,

до кат пушим наргиле.

 

„Йок, етническата трънка,

щяла да роди  глогинка…” -

звучно свастика раздрънка,

челядинка - кат стотинка!

 

Едра борова масловка

„мухобойски” наруга!

Тя пък, стана манатарка…

с рейтинг дяволски била!

 

Пъклен вот на гола гугла,

сред поклонници цветя…

герба си - света хоругва

с духът „волен” тя развя!

 

С благост пълнят ми очите,

щом ги избера… ядливи!

От властта и от парите -

стават бесни и лютиви.

 

Пренаситих се с отрови,

де ще му излезе края?

Пак ли да избирам нови?!

Срещу уроки си бая…

 

Пу – пу…

 

С двойниците съм на риск -

плювам и угрижен лягам.

Вечер в празния чепик,

тайно „Ламизил” си слагам.

 

 

 

Легенда: (всъщност това не е легенда… ама нейсе)

* Червена мухоморка, Виолетка, Царска печурка, Челядинка, Борова масловка, Манатарка, Дяволска манатарка и Бясна гъба  -  са ГЪБИ  (фунги).

* Възможна е прилика с представители от друг вид – „двойници”! Поради високия риск – ползвайте само, ако сте сигурни, че са безопасни!

* „Ламизил” – лекарство против гъбички.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....