27 sept 2012, 10:40

Гъбка Мухоморка

2.2K 0 6

 

Край пътечка във гората

Панчо днес намери гъбки.

С пънчета във жълто

вместо със крачкà,

с шапчици червени,

целите на бели пъпки.

– Ех, ще взема да ги събера -

си помисли Панчо.

Вкусна каша ще сваря

в дядовото ранчо.

Ала гъбчица една

проговори като в скоропоговорка:

– Да се запознаем,

аз съм гъба мухоморка.

– Мухоморка, няма страшно, 

аз не съм муха - Панчо се шегува.

– Знам - отвърна тя -

ала аз съм пълна със отрова.

... Някой май ще боледува?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей Богу, Милена, престанете! Помолих ви да не надничате в моите мисли. Има толкова много пишещи. Моля Ви не ме тровете!
  • За Бога, ставаше дума какво означава " Откровения"! Кой го интересува Вашата мухоморка в нескопосанато Ви стихотворение,авторе? Но моля Ви, господин Отговорен на този сайт, защо допускате толкова агресивни автори? Та той отправя публична заплаха, поради един откровен коментар. Ще потърся пълна отговорност на създателите на този сайт.
  • В никакъв случай не съм сгрешила! Това е сайтът" Откровения". Авторите трябва да са наясно, какво означава заглавието и самата дума. А когато някои от тях приемат толкова болезнено критиката на читателите, то би следвало да ограничат достъпа до коментари към текстовете им. В този сайт трябва да бъдем преди всичко откровени.
  • Да се пише за деца се изисква индивидуална вътрешна потребност от взаимна близост със света на розовите мечти и едва когато тази близост рефлектира емоционално позитивно, можем да тръгнем по пътя от пепел от... рози, а не да жонглираме с думи в една твърде некачествена игра като в случая.
    Моля, извинете ме за откровеното мнение, но съм любител на хубавата поезия, независимо дали тя е за възрастни или деца. Когато човек само си играе с думите и не може да им намери мястото в текста, се получава именно това, което е подадено на читателя. Успехи!

  • Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...