9 jul 2015, 0:44

Гълъби

917 0 3

Парченца от мозайка по пътя си събирам -

втвърдила се до форми светлина.

Следите от пространства, родени и отмиращи

във вечната космическа река.

 

Небесните посоки на гълъби приличат,

едва-едва разтворили криле.

Но в своето отлитащо от себе си обичане

превръщат се в безкрайни светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих, Нели! Зареден с надежда за летящите човеци! Поздрав от мен!
  • Мда...
  • Хубаво и светло стихотворение, каквото отдавна не си писала, Из!
    Радвам се, защото то символизира задаващо се светло бъдеще,
    свързано с гълъбите-посоки.

    Поздравление - чудесен стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...