9.07.2015 г., 0:44 ч.

Гълъби 

  Поезия » Философска
615 0 3

Парченца от мозайка по пътя си събирам -

втвърдила се до форми светлина.

Следите от пространства, родени и отмиращи

във вечната космическа река.

 

Небесните посоки на гълъби приличат,

едва-едва разтворили криле.

Но в своето отлитащо от себе си обичане

превръщат се в безкрайни светове.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив стих, Нели! Зареден с надежда за летящите човеци! Поздрав от мен!
  • Мда...
  • Хубаво и светло стихотворение, каквото отдавна не си писала, Из!
    Радвам се, защото то символизира задаващо се светло бъдеще,
    свързано с гълъбите-посоки.

    Поздравление - чудесен стих!
Предложения
: ??:??