9 июл. 2015 г., 00:44

Гълъби

916 0 3

Парченца от мозайка по пътя си събирам -

втвърдила се до форми светлина.

Следите от пространства, родени и отмиращи

във вечната космическа река.

 

Небесните посоки на гълъби приличат,

едва-едва разтворили криле.

Но в своето отлитащо от себе си обичане

превръщат се в безкрайни светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих, Нели! Зареден с надежда за летящите човеци! Поздрав от мен!
  • Мда...
  • Хубаво и светло стихотворение, каквото отдавна не си писала, Из!
    Радвам се, защото то символизира задаващо се светло бъдеще,
    свързано с гълъбите-посоки.

    Поздравление - чудесен стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...