9 июл. 2015 г., 00:44

Гълъби

921 0 3

Парченца от мозайка по пътя си събирам -

втвърдила се до форми светлина.

Следите от пространства, родени и отмиращи

във вечната космическа река.

 

Небесните посоки на гълъби приличат,

едва-едва разтворили криле.

Но в своето отлитащо от себе си обичане

превръщат се в безкрайни светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих, Нели! Зареден с надежда за летящите човеци! Поздрав от мен!
  • Мда...
  • Хубаво и светло стихотворение, каквото отдавна не си писала, Из!
    Радвам се, защото то символизира задаващо се светло бъдеще,
    свързано с гълъбите-посоки.

    Поздравление - чудесен стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...