13 dic 2006, 21:34

Гъсеница

  Poesía
2.2K 0 2
Зелена гъсеница съм, много прекрасна -
на воля си хрупам листа,
но някой ден, уви, ще порасна
и ще трябва да пърхам с крила.

Ех, толкоз красива съм, пък и космата
пълзя си където си ща,
но ще дойде ден, и над земята
ще трябва да полетя.

Порасна ли ... ще ме гонят със мрежи
и мерак да ме уловят,
ще се порадват на крилата ми нежни
и с карфица ще ме забодат...

/писано в края на 2003/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхът от промяната на текущото положение + закачка с моя приятелка = стихчето... благодаря
  • А по- добре ли е да си останеш гъсеница, без никога никой да не ти се порадва? Хареса ми идеята. Струва ми се, че в първия и втория куплет казваш едно и също.Пепеудата може да живее и лети само един ден, но той е достатъчен, а гъсеницата само ще пълзи и хрупа...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...