13 дек. 2006 г., 21:34

Гъсеница 

  Поэзия
1622 0 2
Зелена гъсеница съм, много прекрасна -
на воля си хрупам листа,
но някой ден, уви, ще порасна
и ще трябва да пърхам с крила.

Ех, толкоз красива съм, пък и космата
пълзя си където си ща,
но ще дойде ден, и над земята
ще трябва да полетя.

Порасна ли ... ще ме гонят със мрежи
и мерак да ме уловят,
ще се порадват на крилата ми нежни
и с карфица ще ме забодат...

/писано в края на 2003/

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхът от промяната на текущото положение + закачка с моя приятелка = стихчето... благодаря
  • А по- добре ли е да си останеш гъсеница, без никога никой да не ти се порадва? Хареса ми идеята. Струва ми се, че в първия и втория куплет казваш едно и също.Пепеудата може да живее и лети само един ден, но той е достатъчен, а гъсеницата само ще пълзи и хрупа...
Предложения
: ??:??