13 дек. 2006 г., 21:34

Гъсеница

Поэзия

2.2K 0 2

Зелена гъсеница съм, много прекрасна -
на воля си хрупам листа,
но някой ден, уви, ще порасна
и ще трябва да пърхам с крила.

Ех, толкоз красива съм, пък и космата
пълзя си където си ща,
но ще дойде ден, и над земята
ще трябва да полетя.

Порасна ли ... ще ме гонят със мрежи
и мерак да ме уловят,
ще се порадват на крилата ми нежни
и с карфица ще ме забодат...

/писано в края на 2003/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anele (Елена)

Страхът от промяната на текущото положение + закачка с моя приятелка = стихчето... благодаря

2006-12-14T15:01:56+02:00
ria (Гергана Иванова)

А по- добре ли е да си останеш гъсеница, без никога никой да не ти се порадва? Хареса ми идеята. Струва ми се, че в първия и втория куплет казваш едно и също.Пепеудата може да живее и лети само един ден, но той е достатъчен, а гъсеницата само ще пълзи и хрупа...

2006-12-14T09:27:41+02:00