На Мария
Не тъгувай, дете! Дай ръка!
Ще боли само първата крачка!
Малко тъга, малко смях
и сме на прага на свободата.
Да преглътнем сълзата. Да поемем.
Да достигнем първия ъгъл.
Едва там, зад него да спрем
и чак тогава да си отдъхнем.
А зад ъгъла да ни чакат
вятър, дъжд, слънце и цвете.
Те са нашата свобода.
Никой няма право да ни я вземе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
