26.05.2006 г., 17:39

х х х

1K 0 5

На Мария

Не тъгувай, дете! Дай ръка!
Ще боли само първата крачка!
Малко тъга, малко смях
и сме на прага на свободата.

Да преглътнем сълзата. Да поемем.
Да достигнем първия ъгъл.
Едва там, зад него да спрем
и чак тогава да си отдъхнем.

А зад ъгъла да ни чакат
вятър, дъжд, слънце и цвете.
Те са нашата свобода.
Никой няма право да ни я вземе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...