6 nov 2020, 10:33  

Ха, да види Михал 

  Poesía » Filosófica
243 6 8

Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.

 

Чак пред ранни зори, неразсънен петел,
с крясък луд тъмнината на дрипи разкъса.
А Михал, уж е волен, усмихнат и смел,
там сред локва седи - пуши крив и навъсен.

 

А зората изгрява - сто лъчисти бодли,
по земята невинно заспала забити.
Ха, да види Михал - да си хищник боли,
за душата ти бяла светът и не пита...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета! П.П. Силвенце, Михал е част от мен, както и вълчицата...Голяма акробатика ще падне...
  • Харесвам стойността в кратки стихове.
    При теб е така. Браво👏
  • Ха, така! Михаля в капана! Наде, да му провесиш главата над камината, обещай! Да видят какви български жени ражда майката земя!
    Великолепие си сътворила!
  • Много ми хареса, Нади!
  • Красе, такива са душите ни, както казваш "Кеф ти петли, кеф ти бодли". Юри, Дени, благодаря ви! Танче, липсваш!
  • Отдавна не съм влизала тук и сега установявам, че съм пропускала много от прекрасните ти стихове! Хареса ми тоя твой Михал!
  • Едно от любимите ми твои. Много ми хареса.
  • Наде, карай без карта - аз така се ориентирам най-добре: кеф ти бодли, кеф ти петли.. Благодаря за верния прочит на душата ми!
Propuestas
: ??:??