Ха, да види Михал
Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.
Чак пред ранни зори, неразсънен петел,
с крясък луд тъмнината на дрипи разкъса.
А Михал, уж е волен, усмихнат и смел,
там сред локва седи - пуши крив и навъсен.
А зората изгрява - сто лъчисти бодли,
по земята невинно заспала забити.
Ха, да види Михал - да си хищник боли,
за душата ти бяла светът и не пита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
