Крачи есен –

септември вбесен

брули жълти листа

от тополите...

Гони птици на юг,

устремен

на горите по клоните –

голите.

---37

Зимна пряспа с топъл кожух,

хвойнов храст в планината обвива.

Тишината, боде всеки слух –

несемейна, свежа и дива.

---38

Скрити в дъбова, млада гора,

под шумака, окапал от лани,

кафнеят сърнелки  –  едва

оцелели, от диви глигани.

---39

Изпод овалите на каменна река,

шуми вода, течаща скромно –

посреща Пирин-планина нощта

с белеещия Вихрен, благородно.

---40

На лобното място на Вела,

Родопа грижовно е сплела,

гората в зелена къделя...

И пее ветрец по върхарите,

на буки, елаци и чамове,

и гали чукарите, старите,

звън нежен –

на сребърни чанове...

 ---41