30 дек. 2013 г., 01:13  

Хай-ху 19

658 0 1

Крачи есен –

септември вбесен

брули жълти листа

от тополите...

Гони птици на юг,

устремен

на горите по клоните –

голите.

---37

 

Зимна пряспа с топъл кожух,

хвойнов храст в планината обвива.

Тишината, боде всеки слух –

несемейна, свежа и дива.

---38

 

Скрити в дъбова, млада гора,

под шумака, окапал от лани,

кафнеят сърнелки  –  едва

оцелели, от диви глигани.

---39

 

Изпод овалите на каменна река,

шуми вода, течаща скромно –

посреща Пирин-планина нощта

с белеещия Вихрен, благородно.

---40

 

На лобното място на Вела,

Родопа грижовно е сплела,

гората в зелена къделя...

И пее ветрец по върхарите,

на буки, елаци и чамове,

и гали чукарите, старите,

звън нежен –

на сребърни чанове...

 ---41

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писна ми от хай-хута. Нещо друго нямаш ли?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...