Крачи есен –
септември вбесен
брули жълти листа
от тополите...
Гони птици на юг,
устремен
на горите по клоните –
голите.
---37
Зимна пряспа с топъл кожух,
хвойнов храст в планината обвива.
Тишината, боде всеки слух –
несемейна, свежа и дива.
---38
Скрити в дъбова, млада гора,
под шумака, окапал от лани,
кафнеят сърнелки – едва
оцелели, от диви глигани.
---39
Изпод овалите на каменна река,
шуми вода, течаща скромно –
посреща Пирин-планина нощта
с белеещия Вихрен, благородно.
---40
На лобното място на Вела,
Родопа грижовно е сплела,
гората в зелена къделя...
И пее ветрец по върхарите,
на буки, елаци и чамове,
и гали чукарите, старите,
звън нежен –
на сребърни чанове...
---41
© Бостан Бостанджиев Все права защищены