21 mar 2012, 14:47  

Хай-ху 7

822 0 2

                                                                                 

                       1

Едно щастливо щастие решило,

че е нещастно – и унило,

въздъхнало с тъжовен глас:

- Какво нещастниче съм аз!

Дочула го, от где незнайно,

целта – прокраднала се тайно

и тихичко откъм гъба,

вселила му се тя

в духа.


И ето, тъй, от памтивека,

целта със щастието крета...

 

                       2

Покер маса – Холдем.

В префлоп моралът – блинд.

Заблудата открива с рейз.

Рирейзва я наивността.

Религията – дилър – колва

в ръката с две аса.

Моралът, също – кол.

Заблудата – и тя.

На флопа –

туз с два попа.

Всички – чек.

Търна е наред.

Наивността не чака –

ол ин на два шестака.

Религията плаща –

с четири аса

на ривъра...

Печели, тя.

Наивността умря.

Спечеленото разделиха

моралът и заблудата

в задругата

с религията.

И потърсиха

друга наивност...

 

 

                       3

Хамелеон на клон.

Мимикрията добродетелна

на хищника предимство дава

с дух на престореност и на търпение –

не силният в живота оцелява,

а предпазливия и с хитро поведение,

че висшето самообладание,

е най-великото природно дарование...


Колко ли бездарни

са били, горките динозаври?

 

 

                       4

Пречупват се върхарите в стихията.

Беснеещия ураган, е предизвикан

от кротките слова на синевата –

тя, ритора спокоен и витията,

го дразнеше, подтиквайки земята

с най-тихи стъпки да върти света,

към светлината...

 

                       5

Война.


Епичната битка приключва.

Науката влачи пленено незнание -

да се яви пред краля, познание.


Знанието къса веригите

и освобождава незнанието.


- „Защо” – пита науката?


Кралят я окова и отсече:

- "Какво сме без неприятелите

и закъде сме с приятелите"?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...