21.03.2012 г., 14:47  

Хай-ху 7

828 0 2

                                                                                 

                       1

Едно щастливо щастие решило,

че е нещастно – и унило,

въздъхнало с тъжовен глас:

- Какво нещастниче съм аз!

Дочула го, от где незнайно,

целта – прокраднала се тайно

и тихичко откъм гъба,

вселила му се тя

в духа.


И ето, тъй, от памтивека,

целта със щастието крета...

 

                       2

Покер маса – Холдем.

В префлоп моралът – блинд.

Заблудата открива с рейз.

Рирейзва я наивността.

Религията – дилър – колва

в ръката с две аса.

Моралът, също – кол.

Заблудата – и тя.

На флопа –

туз с два попа.

Всички – чек.

Търна е наред.

Наивността не чака –

ол ин на два шестака.

Религията плаща –

с четири аса

на ривъра...

Печели, тя.

Наивността умря.

Спечеленото разделиха

моралът и заблудата

в задругата

с религията.

И потърсиха

друга наивност...

 

 

                       3

Хамелеон на клон.

Мимикрията добродетелна

на хищника предимство дава

с дух на престореност и на търпение –

не силният в живота оцелява,

а предпазливия и с хитро поведение,

че висшето самообладание,

е най-великото природно дарование...


Колко ли бездарни

са били, горките динозаври?

 

 

                       4

Пречупват се върхарите в стихията.

Беснеещия ураган, е предизвикан

от кротките слова на синевата –

тя, ритора спокоен и витията,

го дразнеше, подтиквайки земята

с най-тихи стъпки да върти света,

към светлината...

 

                       5

Война.


Епичната битка приключва.

Науката влачи пленено незнание -

да се яви пред краля, познание.


Знанието къса веригите

и освобождава незнанието.


- „Защо” – пита науката?


Кралят я окова и отсече:

- "Какво сме без неприятелите

и закъде сме с приятелите"?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...