Хай-ху 7

                       1

Едно щастливо щастие решило,

че е нещастно – и унило,

въздъхнало с тъжовен глас:

- Какво нещастниче съм аз!

Дочула го, от где незнайно,

целта – прокраднала се тайно

и тихичко откъм гъба,

вселила му се тя

в духа.

И ето, тъй, от памтивека,

целта със щастието крета...

                       2

Покер маса – Холдем.

В префлоп моралът – блинд.

Заблудата открива с рейз.

Рирейзва я наивността.

Религията – дилър – колва

в ръката с две аса.

Моралът, също – кол.

Заблудата – и тя.

На флопа –

туз с два попа.

Всички – чек.

Търна е наред.

Наивността не чака –

ол ин на два шестака.

Религията плаща –

с четири аса

на ривъра...

Печели, тя.

Наивността умря.

Спечеленото разделиха

моралът и заблудата

в задругата

с религията.

И потърсиха

друга наивност...

                       3

Хамелеон на клон.

Мимикрията добродетелна

на хищника предимство дава

с дух на престореност и на търпение –

не силният в живота оцелява,

а предпазливия и с хитро поведение,

че висшето самообладание,

е най-великото природно дарование...

Колко ли бездарни

са били, горките динозаври?

                       4

Пречупват се върхарите в стихията.

Беснеещия ураган, е предизвикан

от кротките слова на синевата –

тя, ритора спокоен и витията,

го дразнеше, подтиквайки земята

с най-тихи стъпки да върти света,

към светлината...

                       5

Война.

Епичната битка приключва.

Науката влачи пленено незнание -

да се яви пред краля, познание.

Знанието къса веригите

и освобождава незнанието.

- „Защо” – пита науката?

Кралят я окова и отсече:

- "Какво сме без неприятелите

и закъде сме с приятелите"?