13 abr 2012, 10:39

Хайде, Джак!

  Poesía » Otra
719 0 2

ако си чакал

че ще ти се обяснявам в любав

ей така

докато си пием кафето

небрежно разбърквайки

захарта и сметаната

докато преглъщам

ако си мислел

че събирам кураж да ти кажа

как ми е хубаво

да слушам

как важно ми обясняваш

за великите планове

във неясното бъдеще

ако си откривал

в очите ми възхищение

към лиричната си душа

нищо такова няма да се получи

между нас

ще изпия кафето и ще си тръгна

завинаги

слез от клоните на граховото стебло

към небето си

моля те

и ме мятай на гръб

и потегляй обратно

нагоре 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сила на духа.Хубав стих.Поздравления.
  • Така, де, само за слушатели ни имат... да цъкаме като часовници в еуфорично възхищение
    Юначетата нещо спряха да подават ръка, да не говорим за рамо... а гръб - мисия невъзможна.
    Светли празници!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...