Apr 13, 2012, 10:39 AM

Хайде, Джак!

  Poetry » Other
721 0 2

ако си чакал

че ще ти се обяснявам в любав

ей така

докато си пием кафето

небрежно разбърквайки

захарта и сметаната

докато преглъщам

ако си мислел

че събирам кураж да ти кажа

как ми е хубаво

да слушам

как важно ми обясняваш

за великите планове

във неясното бъдеще

ако си откривал

в очите ми възхищение

към лиричната си душа

нищо такова няма да се получи

между нас

ще изпия кафето и ще си тръгна

завинаги

слез от клоните на граховото стебло

към небето си

моля те

и ме мятай на гръб

и потегляй обратно

нагоре 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сила на духа.Хубав стих.Поздравления.
  • Така, де, само за слушатели ни имат... да цъкаме като часовници в еуфорично възхищение
    Юначетата нещо спряха да подават ръка, да не говорим за рамо... а гръб - мисия невъзможна.
    Светли празници!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....