13 апр. 2012 г., 10:39

Хайде, Джак!

722 0 2

ако си чакал

че ще ти се обяснявам в любав

ей така

докато си пием кафето

небрежно разбърквайки

захарта и сметаната

докато преглъщам

ако си мислел

че събирам кураж да ти кажа

как ми е хубаво

да слушам

как важно ми обясняваш

за великите планове

във неясното бъдеще

ако си откривал

в очите ми възхищение

към лиричната си душа

нищо такова няма да се получи

между нас

ще изпия кафето и ще си тръгна

завинаги

слез от клоните на граховото стебло

към небето си

моля те

и ме мятай на гръб

и потегляй обратно

нагоре 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сила на духа.Хубав стих.Поздравления.
  • Така, де, само за слушатели ни имат... да цъкаме като часовници в еуфорично възхищение
    Юначетата нещо спряха да подават ръка, да не говорим за рамо... а гръб - мисия невъзможна.
    Светли празници!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...