13 апр. 2012 г., 10:39

Хайде, Джак!

718 0 2

ако си чакал

че ще ти се обяснявам в любав

ей така

докато си пием кафето

небрежно разбърквайки

захарта и сметаната

докато преглъщам

ако си мислел

че събирам кураж да ти кажа

как ми е хубаво

да слушам

как важно ми обясняваш

за великите планове

във неясното бъдеще

ако си откривал

в очите ми възхищение

към лиричната си душа

нищо такова няма да се получи

между нас

ще изпия кафето и ще си тръгна

завинаги

слез от клоните на граховото стебло

към небето си

моля те

и ме мятай на гръб

и потегляй обратно

нагоре 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сила на духа.Хубав стих.Поздравления.
  • Така, де, само за слушатели ни имат... да цъкаме като часовници в еуфорично възхищение
    Юначетата нещо спряха да подават ръка, да не говорим за рамо... а гръб - мисия невъзможна.
    Светли празници!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...