17 feb 2015, 21:15

*** "хайде, тръгвам"

  Poesía
924 0 4

"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно

всички изгреви смели - от среднощ до един.

Този град се изгуби и притихнало капна,

строгостта си превърнал в разтопен парафин.

И завоите остри преминаваха в преки,

изпреварили нечий любопитен перваз.

Упоих се сред всички думи билково-меки,

ослепях - да не виждам как си тръгваш след час.

После юли престана да е пристан за лято,

дръпнал грешната струна на раним клавесин.

Но ме буди усмивка за дланта ти, която

бе завинаги моя - от среднощ до един.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "После юли престана да е пристан за лято,
    дръпнал грешната струна на раним клавесин."

    "Много нежно и докосващо двуредие, пренаситено с поезия."

    Мерси девойко - тук притисна струните на душата ми с това баре.

    Поздрав за теб и за поезията ти!
  • Благодаря Ви!
    Влизам, когато имам възможност в сайта, но само като читател.
    Виждам, че имам да наваксвам с много непрочетени още хубави творби, а и да отговоря на коментарите от уважение към спрелите се на тази тераска - да погледат, да споделят.Колкото до стихото - болезнеността е само привидна. Всичко в този диалектичен свят си има цена. Щом си готов да я платиш и забравиш - няма място за драми. Но се радвам, че Ви е допаднало. Ведър и споделен ден!
  • Истинско и болезнено красиво!Прочетох с удоволствие!
  • Еха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...