17 февр. 2015 г., 21:15

*** "хайде, тръгвам"

927 0 4

"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно

всички изгреви смели - от среднощ до един.

Този град се изгуби и притихнало капна,

строгостта си превърнал в разтопен парафин.

И завоите остри преминаваха в преки,

изпреварили нечий любопитен перваз.

Упоих се сред всички думи билково-меки,

ослепях - да не виждам как си тръгваш след час.

После юли престана да е пристан за лято,

дръпнал грешната струна на раним клавесин.

Но ме буди усмивка за дланта ти, която

бе завинаги моя - от среднощ до един.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Белчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "После юли престана да е пристан за лято,
    дръпнал грешната струна на раним клавесин."

    "Много нежно и докосващо двуредие, пренаситено с поезия."

    Мерси девойко - тук притисна струните на душата ми с това баре.

    Поздрав за теб и за поезията ти!
  • Благодаря Ви!
    Влизам, когато имам възможност в сайта, но само като читател.
    Виждам, че имам да наваксвам с много непрочетени още хубави творби, а и да отговоря на коментарите от уважение към спрелите се на тази тераска - да погледат, да споделят.Колкото до стихото - болезнеността е само привидна. Всичко в този диалектичен свят си има цена. Щом си готов да я платиш и забравиш - няма място за драми. Но се радвам, че Ви е допаднало. Ведър и споделен ден!
  • Истинско и болезнено красиво!Прочетох с удоволствие!
  • Еха!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...