17.02.2015 г., 21:15 ч.
*** "хайде, тръгвам"
"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки,
изпреварили нечий любопитен перваз.
Упоих се сред всички думи билково-меки,
ослепях - да не виждам как си тръгваш след час.
После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин.
Но ме буди усмивка за дланта ти, която
бе завинаги моя - от среднощ до един.
© Милена Белчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви!
Влизам, когато имам възможност в сайта, но само като читател.
Виждам, че имам да наваксвам с много непрочетени още хубави творби, а и да отговоря на коментарите от уважение към спрелите се на тази тераска - да погледат, да споделят.Колкото до стихото - болезнеността е само привидна. Всичко в този диалектичен свят си има цена. Щом си готов да я платиш и забравиш - няма място за драми.
Но се радвам, че Ви е допаднало. Ведър и споделен ден! -
Истинско и болезнено красиво!Прочетох с удоволствие!
-
Еха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
дръпнал грешната струна на раним клавесин."
"Много нежно и докосващо двуредие, пренаситено с поезия."
Мерси девойко - тук притисна струните на душата ми с това баре.
Поздрав за теб и за поезията ти!