*** "хайде, тръгвам"

Поезия

925 0 4

"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно

всички изгреви смели - от среднощ до един.

Този град се изгуби и притихнало капна,

строгостта си превърнал в разтопен парафин.

И завоите остри преминаваха в преки,

изпреварили нечий любопитен перваз.

Упоих се сред всички думи билково-меки,

ослепях - да не виждам как си тръгваш след час.

После юли престана да е пристан за лято,

дръпнал грешната струна на раним клавесин.

Но ме буди усмивка за дланта ти, която

бе завинаги моя - от среднощ до един.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

"После юли престана да е пристан за лято,
дръпнал грешната струна на раним клавесин."

"Много нежно и докосващо двуредие, пренаситено с поезия."

Мерси девойко - тук притисна струните на душата ми с това баре.

Поздрав за теб и за поезията ти!

2015-02-24T22:35:08+02:00
ladydream77hush (Милена Белчева)

Благодаря Ви!
Влизам, когато имам възможност в сайта, но само като читател.
Виждам, че имам да наваксвам с много непрочетени още хубави творби, а и да отговоря на коментарите от уважение към спрелите се на тази тераска - да погледат, да споделят.Колкото до стихото - болезнеността е само привидна. Всичко в този диалектичен свят си има цена. Щом си готов да я платиш и забравиш - няма място за драми. Но се радвам, че Ви е допаднало. Ведър и споделен ден!

2015-02-24T13:09:24+02:00
gamarima (Маргарита Петрова)

Истинско и болезнено красиво!Прочетох с удоволствие!

2015-02-17T21:31:49+02:00
toxin (Таня Донова)

Еха!

2015-02-17T21:16:06+02:00