14 jul 2010, 21:41

Хайку пародия

1.2K 0 7

 

 

* * *

С бял акварел засвири ноктюрно -

черна точка, разтекла се по

щастливата глухота.

 

* * *

Политикани с хиляди лъжи

пробиват асфалта световен -

любовни лиричности.

 

* * *

Книгите на сърцата изплакват

последната буквена тежест -

комедийни дъждове.

 

* * *

Събудена, милостта ни твори

бич след бич в душевно бедствие -

различности в сухотата.

 

* * *

Прелиствах пак тетрадката с мечти

и посегнах към истинските...

уроци на живота.

 

* * *

Няколко рими се спречкаха в мен -

поезията ме изпитва...

по логическа мисъл.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галя, за къде сме без такива мисли..??? Прекрасен ден!
  • Ивайло, поздрав и от мен! Дано времето вътре в теб е слънчево! Благодаря и усмивки!
  • Агапея, поздравления от Острова...Бъди!
  • И това не става Косьо, доста ще преекспонирам този бял лист! То и щастлива глухота едва ли има..но така ми дойде и го написах. Все пак мерси за уточнението! Не твърдя, че разбирам много от литература, но от рисуване и акварели - съвсем! Спокойна нощ!
  • Няма бял акварел. "С листа бял засвири..." по-акварелно звучи.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...