* * *
С бял акварел засвири ноктюрно -
черна точка, разтекла се по
щастливата глухота.
* * *
Политикани с хиляди лъжи
пробиват асфалта световен -
любовни лиричности.
* * *
Книгите на сърцата изплакват
последната буквена тежест -
комедийни дъждове.
* * *
Събудена, милостта ни твори
бич след бич в душевно бедствие -
различности в сухотата.
* * *
Прелиствах пак тетрадката с мечти
и посегнах към истинските...
уроци на живота.
* * *
Няколко рими се спречкаха в мен -
поезията ме изпитва...
по логическа мисъл.
© Агапея Полис Все права защищены