5 abr 2016, 20:53 2016-04-14T01:37:03+03:00

Хайкуесто

Poesía

1.1K 1 18

Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря, Ева!

2016-04-07T12:46:15+03:00
EvaFilth (Eva Filth)

Все бързаме, пропускайки значимото..Поздрави за интересния и замислящ текст, Младен!

2016-04-07T12:35:55+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за проявеното внимание към скромния ми фрагмент: Символ, Руми, Василе!
Да, Руми. И в Еклесиаст е казано, че всичко е суета и гонене на вятър. Затова правилно и мъдро свързваш суетата с вятъра.

2016-04-06T21:25:41+03:00
diad011 (Васил Йотов)

Поздрави!

2016-04-06T19:49:05+03:00
rumbic (Руми)

Отново предизвикваш размисли! Суетата е точно толкова истинска и значима, колкото и това, да догониш вятъра! Поздравление и от мен, Младене!

2016-04-06T17:12:34+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0