Apr 5, 2016, 8:53 PM  

Хайкуесто

  Poetry
1.1K 1 18

 

Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ева!
  • Все бързаме, пропускайки значимото..Поздрави за интересния и замислящ текст, Младен!
  • Благодаря ви за проявеното внимание към скромния ми фрагмент: Символ, Руми, Василе!
    Да, Руми. И в Еклесиаст е казано, че всичко е суета и гонене на вятър. Затова правилно и мъдро свързваш суетата с вятъра.
  • Поздрави!
  • Отново предизвикваш размисли! Суетата е точно толкова истинска и значима, колкото и това, да догониш вятъра! Поздравление и от мен, Младене!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...