Халките от римското пристанище
Халките от римското пристанище
Когато, над Бакаджика, листец не трепва,
спасение търся на Спас в манастира...
С Отче Василия за земното шепнем
и всеки във всекиго нещо намира...
Когато, над Бакаджика, се слънце излива
и тежко се диша, и спира сърцето,
Самарянка с Иисус крачат щастливо...
Само не знаем де е Детето...
Когато, над Бакаджика, се ройват звездите,
пушка-бойлия в душата пропуква...
Два-три домата... Лучец за ситост...
Пием ракия на Инджето със внука...
Месечина, над Бакаджика, е забелила ненките...
Малкият Мечо нахранен е. Спи.
Ехтят вековете. Разказват и сенките
защо си създаден и къде да вървиш...
Когато, над Бакаджика, Денят се събужда,
Земята въздиша, Полето дими,
хорица-мравки, превити от нуждата,
пъплят, работят... Не щат Висини...
Рядко очите са впрени в Небето...
Те - и да молят - Друг ще дари...
Бог, щом е рекъл да стори Полето,
що със болиди сега го гори?!
Видях със очите си черния камък...
Видях изгорелите хорски мечти...
Шепичка лава... Огън и Пламък...
Щом пада звездичка, в Душата боли...
Когато, над Бакаджика, се вдига росата,
видях и забитите докски халки...
Древният Пристан... Свити Платната...
Сит и спокоен Морякът да спи...
Когато, от Бакаджика, се спускам в полето,
нещо ме мачка, нещо тежи...
Стопяват се хората... Пресъхват моретата...
Остават ни вечните докски халки...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados