... халос

botyo (Бойко Беров)
194 337

19 ago 2014, 18:18

Poesía » Filosófica

442 0 2

... халос

Преди да се превърнеш в скала

си бил навярно глина,

която в свойта мекота

прегръщала е не една злина.

А по-преди си бил безкрайна песъчинка,

блуждаеща из врящата вода

на буйна и стремителна река

и търсил си в нещастието си причина,

и укротяване, в което да починеш

и съградиш с хиляди подобни

спокойни езерни очи –

бистри и богоподобни.

А може би си бил в сърцето на Земята

и от там си тръгнал като вряща лава,

която при допира си със Водата

е застивала в забрава.

И как от дъно на море

сега си връх самотен, заснежен,

устремил се в синьото небе

себе си да разбере.

Твърдта ти бавно се разпуква

и ти – студената скала

на прах ще се разбиеш и ще хукнеш

във вятъра да отпечаташ своята следа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

botyo (Бойко Беров)

2014-09-22T18:58:09+03:00

благодаря Eia, най-после някой да я хареса, мислех вече, че нищо не струва
Eia (Росица Танчева)

2014-09-20T12:27:40+03:00

Хареса ми тази философска творба. Поздрави!