... халос
... халос
Преди да се превърнеш в скала
си бил навярно глина,
която в свойта мекота
прегръщала е не една злина.
А по-преди си бил безкрайна песъчинка,
блуждаеща из врящата вода
на буйна и стремителна река
и търсил си в нещастието си причина,
и укротяване, в което да починеш
и съградиш с хиляди подобни
спокойни езерни очи –
бистри и богоподобни.
А може би си бил в сърцето на Земята
и от там си тръгнал като вряща лава,
която при допира си със Водата
е застивала в забрава.
И как от дъно на море
сега си връх самотен, заснежен,
устремил се в синьото небе
себе си да разбере.
Твърдта ти бавно се разпуква
и ти – студената скала
на прах ще се разбиеш и ще хукнеш
във вятъра да отпечаташ своята следа.
© Бойко Беров All rights reserved.
