Нашествие... на Скакалци!?
Пустиня, пясъкът гори...
но в небето облаци вещаят
гръм, светкавици, потоп.
А някой от трибуната говори...
няма да го бъде туй при нас.
Усмивки, радост, аплидури...
Тишина, стрес, кавга, няма ток
ни дърва, защо - че ти къде живееш,
как къде!? На най-красивата земя.
Да някога тя беше... но вече
погребва своята вина и за какво!?
Повярва в лудостта на тъмнината.
Изгони си сама децата.
Родителите свои тя остави...
и името си Българско забрави.
Боже, омилостиви греха ни днес.
Не ни оставяй, Боже.
Това очакват те от нас...
Да сме халосни герой!
© Ангел Todos los derechos reservados
Благодаря ,Миночка за коментара,нека доброто възтържествува!
Хубава и успешна нова седмица на всички ни!!!До нови!!!