19 abr 2011, 23:16

Хамбар

  Poesía
908 0 3

Зрънца утеха ни посипаха.

Кълвем от прашната земя.

Задавени от смога, дето стяга ни,

крадем от кукувичите гнезда.

 

Зрънца надежда – за да вярваме!

Че може да не е така... нещастно.

Неволята ни приковава  в скоби.

И да мечтаеш вече не е безопасно.

 

Зрънца съчувствие – на разни болки.

За разни хора и за разни мъртъвци.

За стойностното, дето все го губим.

За каузите... и лоши, и добри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...