Хамбар
Зрънца утеха ни посипаха.
Кълвем от прашната земя.
Задавени от смога, дето стяга ни,
крадем от кукувичите гнезда.
Зрънца надежда – за да вярваме!
Че може да не е така... нещастно.
Неволята ни приковава в скоби.
И да мечтаеш вече не е безопасно.
Зрънца съчувствие – на разни болки.
За разни хора и за разни мъртъвци.
За стойностното, дето все го губим.
За каузите... и лоши, и добри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
