19.04.2011 г., 23:16 ч.

Хамбар 

  Поезия
624 0 3

Зрънца утеха ни посипаха.

Кълвем от прашната земя.

Задавени от смога, дето стяга ни,

крадем от кукувичите гнезда.

 

Зрънца надежда – за да вярваме!

Че може да не е така... нещастно.

Неволята ни приковава  в скоби.

И да мечтаеш вече не е безопасно.

 

Зрънца съчувствие – на разни болки.

За разни хора и за разни мъртъвци.

За стойностното, дето все го губим.

За каузите... и лоши, и добри...

© Джули Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??