19 апр. 2011 г., 23:16

Хамбар 

  Поэзия
623 0 3

Зрънца утеха ни посипаха.

Кълвем от прашната земя.

Задавени от смога, дето стяга ни,

крадем от кукувичите гнезда.

 

Зрънца надежда – за да вярваме!

Че може да не е така... нещастно.

Неволята ни приковава  в скоби.

И да мечтаеш вече не е безопасно.

 

Зрънца съчувствие – на разни болки.

За разни хора и за разни мъртъвци.

За стойностното, дето все го губим.

За каузите... и лоши, и добри...

© Джули Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??