27 dic 2010, 16:10

Хамелеонско

1.3K 0 11

Това тук не съм аз, а кратки мои нюанси

и менящи се куп настроения…

Докато си помисля, че постигам баланса -

фонът мигом зад мен се променя.

 

Тракащите стрелки маршируват послушно,

мерят моите триста одежди.

Миг съм борбена, силна, миг съм лека, въздушна,

от хвърчащи мечти и надежди…

 

Миг съм тих и невзрачен силует от желания,

неизречени, спящи, нечути,

миг съм грейнала ярко, в поетични сияния

през бетонни стени и минути…

 

Това тук не съм аз… Аз все още се търся,

зад успешно облечени брони.

Сполучливите краски от гърба си отърсвам,

за да спра да се сливам със фона…

 

26.12.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
    Приеми и моите поздравления, Диди!
  • Вечния въпрос на Хамлет. Дала си му хубаво поетическо превъплъщение.
    Поздрави!
  • Привет! Радвам се, че харесахте! А то, вкисването се лекува, въпрос на няколко химични реакции
  • Много добър словесен автопортрет. Харесва ми как пишеш!)))
  • Сполучливите краски от гърба си отърсвам,

    за да спра да се сливам със фона…

    Хубаво е!С поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...