Хан Кубрат

Хане ти на народа български баща,

горд баща на воини смели синове.

Твоята кръв в българите още тече,

умирали са горди в борба за свобода.

Ти някога събра синовете си им показа,

да са заедно , да се не делят им каза.

Една стрела се чупи лесно но снопа не,

дали тогава го разбраха твойте синове.

И мина време, отиде си хане от този свят,

остави голяма империя, ти беше богат.

А твоите синове не послушаха бащин завет,

разпръснаха се надалеко по целия свет.

А ти от синьото небе ги гледаше с тъга,

не те послушаха, разцепиха държавата.

Но се гордей, те гена български запазиха,

ген силен на войни славни те опазиха.

А най се гордей с Аспаруха, сина,

той с войската си премина Дунава.

В борба с византийците създаде държава,

нашата България, оцеля в мир и война!

А най се гордей и с внук си Тервела,

голям войн, хан  български той стана.

В Константинопол пред него прекланяха глава,

прослави името ти в борба за нашата страна!