Хане ти на народа български баща,
горд баща на воини смели синове.
Твоята кръв в българите още тече,
умирали са горди в борба за свобода.
Ти някога събра синовете си им показа,
да са заедно , да се не делят им каза.
Една стрела се чупи лесно но снопа не,
дали тогава го разбраха твойте синове.
И мина време, отиде си хане от този свят,
остави голяма империя, ти беше богат.
А твоите синове не послушаха бащин завет,
разпръснаха се надалеко по целия свет.
А ти от синьото небе ги гледаше с тъга,
не те послушаха, разцепиха държавата.
Но се гордей, те гена български запазиха,
ген силен на войни славни те опазиха.
А най се гордей с Аспаруха, сина,
той с войската си премина Дунава.
В борба с византийците създаде държава,
нашата България, оцеля в мир и война!
А най се гордей и с внук си Тервела,
голям войн, хан български той стана.
В Константинопол пред него прекланяха глава,
прослави името ти в борба за нашата страна!
© Валентин Миленов Все права защищены