13 mar 2025, 6:07

Хаос

  Poesía
667 1 1

Седя върху кенефена чиния

и си мисля....

Искам ли да съм щастлива...

или до болка завистлива?

 

Искам ли от щастие да пея?

Или за него да копнея?

И чувствата са моят цирк...

а той наистина е скрит.

 

Излизат без покана

И настава врява...

В безумие се спъват и се надправарват...

Знаят ли къде ще си останат?

 

Размърдай се ми викат...

боричкат се и се изтикват,

докато накуп излизат

и във хаос ме помитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aneliya Drazheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И във хаос ме помитат
    в кенефената чиния да ме натикат"

    Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...