13 mar 2025, 6:07

Хаос

  Poesía
664 1 1

Седя върху кенефена чиния

и си мисля....

Искам ли да съм щастлива...

или до болка завистлива?

 

Искам ли от щастие да пея?

Или за него да копнея?

И чувствата са моят цирк...

а той наистина е скрит.

 

Излизат без покана

И настава врява...

В безумие се спъват и се надправарват...

Знаят ли къде ще си останат?

 

Размърдай се ми викат...

боричкат се и се изтикват,

докато накуп излизат

и във хаос ме помитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aneliya Drazheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И във хаос ме помитат
    в кенефената чиния да ме натикат"

    Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...