13 mar 2025, 6:07

Хаос

  Poesía
665 1 1

Седя върху кенефена чиния

и си мисля....

Искам ли да съм щастлива...

или до болка завистлива?

 

Искам ли от щастие да пея?

Или за него да копнея?

И чувствата са моят цирк...

а той наистина е скрит.

 

Излизат без покана

И настава врява...

В безумие се спъват и се надправарват...

Знаят ли къде ще си останат?

 

Размърдай се ми викат...

боричкат се и се изтикват,

докато накуп излизат

и във хаос ме помитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aneliya Drazheva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И във хаос ме помитат
    в кенефената чиния да ме натикат"

    Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...