13.03.2025 г., 6:07

Хаос

657 1 1

Седя върху кенефена чиния

и си мисля....

Искам ли да съм щастлива...

или до болка завистлива?

 

Искам ли от щастие да пея?

Или за него да копнея?

И чувствата са моят цирк...

а той наистина е скрит.

 

Излизат без покана

И настава врява...

В безумие се спъват и се надправарват...

Знаят ли къде ще си останат?

 

Размърдай се ми викат...

боричкат се и се изтикват,

докато накуп излизат

и във хаос ме помитат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Aneliya Drazheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И във хаос ме помитат
    в кенефената чиния да ме натикат"

    Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...