13 мар. 2025 г., 06:07

Хаос

663 1 1

Седя върху кенефена чиния

и си мисля....

Искам ли да съм щастлива...

или до болка завистлива?

 

Искам ли от щастие да пея?

Или за него да копнея?

И чувствата са моят цирк...

а той наистина е скрит.

 

Излизат без покана

И настава врява...

В безумие се спъват и се надправарват...

Знаят ли къде ще си останат?

 

Размърдай се ми викат...

боричкат се и се изтикват,

докато накуп излизат

и във хаос ме помитат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Aneliya Drazheva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И във хаос ме помитат
    в кенефената чиния да ме натикат"

    Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....