23 may 2008, 17:51

Хаос

  Poesía
1.5K 0 14

рея се в стремежи

на идеалности

атомно разпадам се на чувства

до тебе пътят неизбежно

е астрален

обич с наркотични устни

пътят е опасен и през мене

люлка от ръцете ти

си правя

алена любов – разнасят вените…

и капката дори ще ме удави

а моят свят

е простичко устроен

във теб отново да се препрочитам

лекарство срещу вятъра

какво ми е

изгубена съм – просто до обичане

и намиране

докато последния

понесъл ме във вяра ме обгърне

и скулптирал форма от безследното…

опитоми ме за да не си тръгна

НО!!!

за да се случа

ще е нужно

да докаже че море е прерията…

и аленият цвят е теменужен

че ВЯРАТА е сила

НЕ доверието!

Мъжът с очи еленови, очаквам те!

Помилвай ме

поискай ме

рискувай

спасява ме единствено разпятието

с което всички любовта си

изкупуваме…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...