23 may 2008, 17:51

Хаос

  Poesía
1.5K 0 14

рея се в стремежи

на идеалности

атомно разпадам се на чувства

до тебе пътят неизбежно

е астрален

обич с наркотични устни

пътят е опасен и през мене

люлка от ръцете ти

си правя

алена любов – разнасят вените…

и капката дори ще ме удави

а моят свят

е простичко устроен

във теб отново да се препрочитам

лекарство срещу вятъра

какво ми е

изгубена съм – просто до обичане

и намиране

докато последния

понесъл ме във вяра ме обгърне

и скулптирал форма от безследното…

опитоми ме за да не си тръгна

НО!!!

за да се случа

ще е нужно

да докаже че море е прерията…

и аленият цвят е теменужен

че ВЯРАТА е сила

НЕ доверието!

Мъжът с очи еленови, очаквам те!

Помилвай ме

поискай ме

рискувай

спасява ме единствено разпятието

с което всички любовта си

изкупуваме…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...