Хаос
рея се в стремежи
на идеалности
атомно разпадам се на чувства
до тебе пътят неизбежно
е астрален
обич с наркотични устни
пътят е опасен и през мене
люлка от ръцете ти
си правя
алена любов – разнасят вените…
и капката дори ще ме удави
а моят свят
е простичко устроен
във теб отново да се препрочитам
лекарство срещу вятъра
какво ми е
изгубена съм – просто до обичане
и намиране
докато последния
понесъл ме във вяра ме обгърне
и скулптирал форма от безследното…
опитоми ме за да не си тръгна
НО!!!
за да се случа
ще е нужно
да докаже че море е прерията…
и аленият цвят е теменужен
че ВЯРАТА е сила
НЕ доверието!
Мъжът с очи еленови, очаквам те!
Помилвай ме
поискай ме
рискувай
спасява ме единствено разпятието
с което всички любовта си
изкупуваме…
© Мойра All rights reserved.
