2 ago 2008, 12:44

Характер

  Poesía
831 0 11
"Не показвай никак своите емоции -
че може да те заболи сърцето.
Изтъквай само своите пороци,
черна вакса слагай на лицето.
Не посрещай със усмивка всяка хубост,
която може да ти промени живота.
Замисли се. Не очаквай чудо -
роден си, за да си самотен.
Съмнявай се във всички мили думи,
които казват хората за тебе.
Пази се от ками и от куршуми -
пред сърцето постави си табакера -
да не може никой с гняв да те простреля
и твойто слабо място да намери.
Когато нещичко те мъчи - не споделяй -
дори в сълзи да стенеш и трепериш."


И говореше душата моя страшно,
обръщаше във шепот всеки поглед.
С годините научи ме да плаша,
а от любовта си - да не правя огън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...