Aug 2, 2008, 12:44 PM

Характер

  Poetry
829 0 11
"Не показвай никак своите емоции -
че може да те заболи сърцето.
Изтъквай само своите пороци,
черна вакса слагай на лицето.
Не посрещай със усмивка всяка хубост,
която може да ти промени живота.
Замисли се. Не очаквай чудо -
роден си, за да си самотен.
Съмнявай се във всички мили думи,
които казват хората за тебе.
Пази се от ками и от куршуми -
пред сърцето постави си табакера -
да не може никой с гняв да те простреля
и твойто слабо място да намери.
Когато нещичко те мъчи - не споделяй -
дори в сълзи да стенеш и трепериш."


И говореше душата моя страшно,
обръщаше във шепот всеки поглед.
С годините научи ме да плаша,
а от любовта си - да не правя огън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...