10 jun 2008, 10:33

hard

1.1K 0 15

спри там на ъгъла

и ме изхвърли от живота си

преди да си влязъл премного в другия свят

в едно парче самота

в приказни сънища

сред подреденото днес

нищо друго няма значение

освен единствената значима усмивка

която ме държи здраво на земята

зачертай всички точки

от дневния ред

преди да съм станала нещо съществено от бъдещето

или спирка в края на вечерта

където да подслоняваш душата си

и всички невъзможни мечти

прекъсни нишките

пусни резето

изтрий следите ми

проведи един телефонен разговор

със собствената си съдба

преди да прегризеш кабела

на връзката си с Господ

и си тръгвай

нямаш достатъчно шапки в които да събираш сълзите ми

и ще те боли от това

ти си само доза успокоително

за което не съм готова

преди да тръшна вратата след себе си

анализирай добре ситуацията

и виж дали съм достататъчно истинска за спомен

който да опитваш отвреме на време

от върха на пръстите си

трудна съм за обичане

колкото луна в първата четвъртина на цикличност

ще полудееш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....