спри там на ъгъла
и ме изхвърли от живота си
преди да си влязъл премного в другия свят
в едно парче самота
в приказни сънища
сред подреденото днес
нищо друго няма значение
освен единствената значима усмивка
която ме държи здраво на земята
зачертай всички точки
от дневния ред
преди да съм станала нещо съществено от бъдещето
или спирка в края на вечерта
където да подслоняваш душата си
и всички невъзможни мечти
прекъсни нишките
пусни резето
изтрий следите ми
проведи един телефонен разговор
със собствената си съдба
преди да прегризеш кабела
на връзката си с Господ
и си тръгвай
нямаш достатъчно шапки в които да събираш сълзите ми
и ще те боли от това
ти си само доза успокоително
за което не съм готова
преди да тръшна вратата след себе си
анализирай добре ситуацията
и виж дали съм достататъчно истинска за спомен
който да опитваш отвреме на време
от върха на пръстите си
трудна съм за обичане
колкото луна в първата четвъртина на цикличност
ще полудееш
© Зорница Николова Всички права запазени
добре ми дойде този стих...
поздрав!