10.06.2008 г., 10:33

hard

1.1K 0 15

спри там на ъгъла

и ме изхвърли от живота си

преди да си влязъл премного в другия свят

в едно парче самота

в приказни сънища

сред подреденото днес

нищо друго няма значение

освен единствената значима усмивка

която ме държи здраво на земята

зачертай всички точки

от дневния ред

преди да съм станала нещо съществено от бъдещето

или спирка в края на вечерта

където да подслоняваш душата си

и всички невъзможни мечти

прекъсни нишките

пусни резето

изтрий следите ми

проведи един телефонен разговор

със собствената си съдба

преди да прегризеш кабела

на връзката си с Господ

и си тръгвай

нямаш достатъчно шапки в които да събираш сълзите ми

и ще те боли от това

ти си само доза успокоително

за което не съм готова

преди да тръшна вратата след себе си

анализирай добре ситуацията

и виж дали съм достататъчно истинска за спомен

който да опитваш отвреме на време

от върха на пръстите си

трудна съм за обичане

колкото луна в първата четвъртина на цикличност

ще полудееш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...