Харесва ми вкусът на черното оранжево,

харесвам и да чувам как мислиш ме за луд.

Харесва ми да дишам с белотата на глухарчето

и с бриза на гласа ти, дет оставя ме без плът.

Харесва ми да искам в тишината да те видя,

харесва ми да мисля - възможно нявга е това.

Харесва ми по синьото мелодии да нижа

и по въздуха към тебе да ги пращам без слова.

Харесват ми мечтите, обещани от дъгата,

харесват ми и тези, изтъкани в сивоти.

Харесвам и когато дланта ми пак е празна, 

тогава тя ми казва, че винаги в Дъха си ти.

xаресва ми

и не ми харесва