Харесва ми вкусът на черното оранжево,
харесвам и да чувам как мислиш ме за луд.
Харесва ми да дишам с белотата на глухарчето
и с бриза на гласа ти, дет оставя ме без плът.
Харесва ми да искам в тишината да те видя,
харесва ми да мисля - възможно нявга е това.
Харесва ми по синьото мелодии да нижа
и по въздуха към тебе да ги пращам без слова.
Харесват ми мечтите, обещани от дъгата,
харесват ми и тези, изтъкани в сивоти.
Харесвам и когато дланта ми пак е празна,
тогава тя ми казва, че винаги в Дъха си ти. ...